Еволюция или сътворение?
    Ако приемем, че Вселената е обективна реалност, неизбежно питаме за произхода на света, земята, космоса, живота.
Отговорите могат да бъдат сумирани в две основни предположения, като начална отправна точка:
    1. Един космически Интелект, способен да замисли и конструира материалния Универс е създал всичко.
    2. Мъртва материя, способна да се самоорганизира чрез еволюционни процеси до съвременната сложност на Всемира е създала всичко.
    И двете концепции са недоказуеми, но ние ще разгледаме аргументите и предимствата на вярата в сътворението.
Л. Харизон Матюз във въведението на изданието от 1971 г. на “Произход на видовете” казва: “Вярата в еволюционната теория е съвършено подобна на вярата в сътворението - и двете са концепции, които вярващите знаят като истина, но никоя от двете не е била годна за доказване до днес.”
    В първата глава на нашата книга ние разгледахме общо произхода на света и живота от една Велика Първопричина. В настоящата глава ще се спрем по-специално на двете основни концепции за съществуването на живия свят - еволюция или сътворение.
    Нека направим кратък исторически преглед:
    Първата цялостна теория за еволюцията на организмите бе създадена от Жан Ламарк (1744-1829). След това дойде теорията на Чарлз Дарвин (1809-1882). Но тъй като по-късните биологични изследвания показаха несъстоятелността на тези теории, днес е на мода така наречената синтетична теория, която понякога се нарича неодарвинизъм, защото представлява съчетание между мутационизма и дарвинизма. Основната идея на всяка еволюционна философия е развитието на организмите от по-прости към по-сложни форми, или преминаването на едни видове в други под влияние на някакви фактори. Но именно тези фактори остават винаги неизвестни. Съвременната синтетична теория счита, че случайните мутации са направлявани от естествения отбор, а това означава, че слепият случай е създал чудния органически свят. Мутациите представляват изменения на хромозомите и гените в клетката под влияние на различни физични и химични фактори. Експерименталните изследвания обаче показаха, че мутациите не създават нови (несъществуващи до тогава) органи и видове. Те само променят цветове и форми на съществуващи органи и довеждат до тяхното израждане.
До каква безизходица е стигнало еволюционното мислене днес е видно от изказването на съветския автор Л.Ш.Давиташвили в предговора на книгата му “Съвременното състояние на еволюционното учение на запад”, 1969 г.: “Но сред биолозите и философите изучаващи органичният сват и неговото развитие няма единство в разбирането дори на най-общите принципи на еволюционизма... В съвременния еволюционизъм съществуват многобройни и разнообразни течения от които всяко отрича всички останали... Някои наши биолози ..., които особено енергично ратуват за дарвинизма дойдоха до пълно отричане на основните положения на дарвинизма и сега защитават идеята за видообразуването чрез внезапно салтационно зараждане на индивидите на един вид от индивидите на друг вид... Тази идея не само явно противоречи на дарвинизма, но е близка и към признаването на чудото като фактор на формообразуването”.
    Грегор Мендел (1822-1884) установи закономерностите в унаследяването на родителските белези и с това постави основите на съвременната генетика. Последната се разви днес като стройна експериментална наука и показа стабилността на видовете. С това се потвърди блестящо древният библейски постулат: “Всяко по вида си.” - Бит.1:11,12,21,25:
    “И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си... и стана така. Земята произрасти крехка трева, трева, която да дава семе според вида си... И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида й... Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята според видовете му...”.
    Бог е създал биологичните форми като стабилна конструкция и изследванията показаха, че нови видове не се създават нито по естествен нито по изкуствен път.
    Знаменитият съвременен биолог Томас Морган (1866-1945 г.), лауреат на Нобелова награда в 1933 г. макар и еволюционист във възгледите си, пише безпристрастно в “Еволюция и адаптация”: “В целия период на човешката история ние не познаваме един единствен случай на трансформация на един основен вид в друг... Може да се твърди следователно, че на десцендентната (еволюционната) теория й липсва най-съществената характеристика за да бъде поставена на научна основа”.
    Творецът е създал организмите с чудното адаптационно свойство (приспособяване към нови условия), т.е. структурата им позволява вариации в твърде широки граници, за да оцелеят при промяна на условията. Но тези вариации са винаги вътре в здравите граници на вида. Тези граници не могат да бъдат прескочени. Този вариабилитет на организмите позволява създаването на различни сортове и породи в рамките на един вид. Съществуват различни сортове пшеница, 200 - 300 сорта домати в Европа, около 5000 сорта круши, над 500 сорта грах, над 200 породи кучета, около 35 породи свине, до 150 породи гълъби, до 150 породи коне, и др. Но видът е винаги същият!
    Друг един силен аргумент против еволюционизма и трансформизма е съвременната биологична картина на света. Всички биологични форми са прекъснати,(дискретни), липсват междинни видове. Кокичето, лалето, розата, кучето, котката, лъвът, са ясно оформени и прекъснати. Ако в природата съществуваше закон за преминаване от един вид в друг, трябваше всеки момент да наблюдаваме хиляди междинни видове. Имайки предвид този фундаментален факт, еволюционистите отправиха надеждите си в земните пластове при вкаменелостите. Те очакваха, че там именно са погребани междинните форми. Но дългогодишните изследвания показаха същата прекъснатост и в палеонтологичния летопис. И между вкаменелостите липсват междинни видове. Ето изказването на един от най-големите капацитети в палеонтологията, Дж. Симпсън. В “Темпове и форми на еволюцията”, 1944 г. макар и еволюционист по убеждение, той пише: “Фактите показват, че много видове и родове, действително болшинството, се появяват внезапно в палеонтологичната летопис, различавайки се рязко и по много особености, от коя и да е по-ранна група, и че този вид на прекъснатост става все по общ колкото е по-високо нивото, докато стане напълно универсален и при разредите и при всички по-високи степени... Така това лице на летописа действително внушава нормална прекъснатост на всички нива и някои палеонтолози настояват да се приеме летописа с неговата лицева стойност. Други отхвърлят напълно тази очевидност и поддържат, че празнините не доказват нито внушават, че съществува някаква нормална форма на еволюция, различна от оная, видяна в продължително еволиране и богато регистрирани групи. Този съществен палеолонтогичен проблем е от решителен интерес и за всички други биолози, и тъй като е на лице такъв конфликт в мненията, непалеонтолозите могат да вярват на авторитета, който се съгласява с техните предразсъдъци или да отхвърлят доказателството като безценно.”
    Следователно генетиката, съвременната биологична картина и палеонтологията, тези три фундаментални основания, ни водят неизбежно към приемане на един уникален акт, - сътворението на живия свят от един Създател. Онези, които приемат сътворението се наричат креационисти (креация - сътворение).
    Библията започва с кратък и лаконичен доклад - Битие 1:1:
    “В начало Бог създаде небето и земята.”
    В този първи уводен стих е представено Божеството като Творец на всичко съществуващо, Първопричина и Единствена Причина, съществуващ преди света, преди материята, времето и пространството, отделно и независимо от онова, което е създал.
    Светът е създаден в едно далечно “начало”. А “небето и земята” означават целия материален свят. Теорческият доклад в Бит.1.гл е предназначен изключително за нашата земя. Разбира се едно детайлно разглеждане на тази глава излиза вън от рамките и целите на тази книга. Ще се спрем само на някои основни положения и особени моменти. Съгласно Бит.1 гл. Земята е създадена и устроена за шест буквални 24-часови дни. Библейската критика, обаче и желанието да се съгласува това изложение на сътворението с геологичните ери на еволюционната хипотеза е довело някои до тълкуването на творческите дни като неопределени периоди от хиляди и милиони години. Но както ще видим, библейският разказ е пределно ясен.
Доказателства за буквалността на 6-те творчески дни.
    1.Битие 1:5:8,13,19,23,31.
    “И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер и стана утро, ден първи. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер и стана утро, ден втори...
И стана вечер, и стана утро, ден трети...
И стана вечер, и стана утро, ден четвърти...
И стана вечер, и стана утро, ден пети...
И Бог видя всичко, което създаде, и ето беше твърде добро.
И стана вечер, и стана утро, ден шести.”
    За всеки творчески ден е казано недвусмислено “И стана вечер, и стана утро...”. Ефектите вечер и утро са свързани неизменно с един буквален ден и са несъвместими с идеята за дълги периоди.
    2. Непосредствено след шестдневното сътворение в Бит.1.гл. четем за учредяването на почивния ден: Бит.2:2:
    “И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден Си почина от всичките дела които беше създал”.
    Този текст е свързан с текста на четвъртата заповед на декалога: Изх.20:9-11.
    “Шест дни да работиш, и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети”.
    Мотивировката тук би била невъзможна, ако творческите дни бяха дълги периоди от хиляди години, защото в един и същ пасаж, именно Изх.20:9-11 понятието “ден” не може да има различни значения; в ст.9 и 10 да означава буквален ден, а в ст. 11 - дълъг период.
    3. Ако се приемат творческите дни като периоди биха се получили противоречия, граничещи с нелепости. Примерно, какво би станало с растенията създадени в третия ден без светлина през хиляди и милиони години? Какво би станало с животните и човека създадени в 5-ия и 6-ия ден през хилядите години мрак? Защото всеки ден се състои в светла и тъмна част. Ако дните са дължи периоди, едната половина на периода ще бъде светла, а другата тъмна. При това Адам създаден в шестия ден трябва да е живял хиляди години! Бог не се нуждае от дълги периоди, не са Му били потребни и шест дни: Пс.33:9:
    “Защото Той каза и стана, заповяда и затвърди се.”
    Божието Слово - израз на Неговата воля - се превръща в действителност, енергия, материя, звезди, светове. Но Бог е устроил нашата малка земя за шест дни, за да се определи регламентът на времето за планетата и човечеството.
Съвременните научни хипотези считат, че възрастта на Земята възлиза на 4,5 милиарда години. Това предполага геологични ери с продължителност от милиони години. Как се стига до тези милиони и милиарди? Днес възрастта на земята се определя по-скоро от съдържащите се в тях вкаменелости, отколкото чрез взаимното разположение и състав на тези пластове. А възрастта на вкаменелостите се определя съвсем произволно чрез изкуствено построената и недоказуема еволюционна хипотеза. Възрастта на вкаменелостите не може да се определи строго научно. Многократността и сложността на земната история е непроследима. Най-новите методи на геолозите за датиране на земните пластове се базират на радиоактивността на някои елементи, които постепенно се разпадат. Примерно уранът се разпада с течение на времето докато се превърне в обикновено нерадиоактивно олово. По наличните находки на олово, и като се вземе предвид периода на полуразпад на урана, се определя възрастта на скалните пластове. За да бъде валидно това изследване обаче, трябва да се направят няколко допускания:
    1. Че когато разтопеният материал е изригнал от земните дълбочини на повърхността, в него не е имало начално олово, или ако е имало такова, това количество трябва да се знае.
    2. Скоростта на разпадането трябва да е била винаги постоянна.
    3. Трябва да не е имало добавка или загуба на уран или разпадните му продукти през цялото време на радиоактивното разпадане.
    Но нито едно от тези условия не може да се провери експериментално!
    Освен това креационистът счита за напълно възможно при създаването и организирането на Земята в първите творчески дни, Бог да е създал хармонични количества минерали, примерно уран и олово до него и т.н. В такъв случай всякакви опити да се изчисли възрастта на земната материя с помощта на радиоактивното излъчване ще бъдат безсмислени. Съвременният геолог Р.Гейселинк пише: “Мярката с която геолозите измерват геологичните събития на миналото на нашата планета не е съгласувано нито веднъж с абсолютни понятия за времето... Геологичното изчисляване на времето е относително. То иска само да каже, че определено явление е станало преди или след друго, без да има за цел и без възможност да даде истинското време или продължителност между двете явления”.
    Някои особени точки в разказа за сътворението възбуждат въпроси:
    Първият творчески акт е създаването на светлината: Битие 1:3-5.
        “И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер и стана утро, ден първи!”
    Първичната светлина е дошла от неизвестен източник, за да произведе ефекта ден и нощ. Това не бива да ни удивлява, защото огромните звезди са съществували вече по време на устройването на Земята: Йов 38:4-7.
    “Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен. Кой определи мерките й? (ако знаеш).... Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?”
    Но как да обясним появата на растения преди слънцето, тъй като растенията са създадени в третия ден, докато слънцето - в четвъртия ден? Отговор: Светлината и изобщо електромагнитната енергия в целия диапазон, включително и топлинната част вече съществуваха. Растенията са създадени в такива физични условия. Ние не сме разбулили напълно тайната на светлината. Още по-малко можем да си представим първичната светлина, нейните свойства и въздействие. Но за краткото време на част от третия ден, чрез творческия потенциал на Бога, при съществуващите вече условия - светлина, въздух, вода, - беше създадена земната флора. В четвъртия ден бяха създадени Слънцето и Луната. В еврейския оригинал е употребен тук глаголът “аса” - направи от съществуващата вече материя. Материята на Слънцето и Луната е била създадена от Бога в началото (в Бит.1:1 е употребен глаголът “бара” - създавам от нищо). Но до четвъртия ден тя не е била организирана за да изпълнява функциите на светила, съществувала е под формата на някаква дозвездна материя. В четвъртия ден Бог е организирал тази праматерия в Слънце и Луна и те за пръв път са огряли Земята. В Бит.1:16 четем още:
“Направи и звездите”. Думата “направи” е дадена курсивно (с наклонени букви), което показва, че тя не съществува в еврейския оригинал. Както споменахме вече звездите са създадени преди творческата седмица. Защо тогава Мойсей споменава звездите тук? Понеже разглежда светилата, той споменава между другото и звездите. Той иска да изтъкне великата истина, че всички небесни тела са създадени от Бога, а не са продукт на саморазвитие на материята и Вселената. Косвено Мойсей отрича фалшивата философия за вечността на материята.
    И така има ли вярващият солидна база за вярата си, има ли убедителни предпоставки за мирогледа?
Наистина сътворението е уникално дело, което не можем да проумеем напълно. Но въз основа на личния си религиозен опит ние получаваме непоклатима увереност в истинността на Божието Слово. В духовния ни живот се поражда доверие в Бога. Така ние сме готови да приемем и онова, което Той ни разкрива в Словото Си в области, в които разумът и изследванията не могат да проникнат и по специално библейската космология на Битие 1 глава.